Аспарух Лешников

Роден е на 28 юни 1897 г. в Хасково. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато Маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“. През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в „Charell-Revue chorus“.

През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин. Същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен Хармонистс“ (втори тенор е Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц). Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години. Песните на групата са издадени в многохиляден тираж. „Комедиен Хармонистс“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последния концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президента Рузвелт.

След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meister sextet) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен Хармонистс“. През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“.

В края на 1960-те г. започва преиздаването на плочите на „Комедиен Хармонистс“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвиреща плоча с най-добрите му песни. Умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.