Ех ти Ботев, кримко йедна, колко прав си бил тогава ...ама то, и сега си е така...

Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е, или слава! Да забравя край свой роден, бащина си мила стряха и тез, що в мен дух свободен, дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, — тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, — грабят от народът гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро тоя не ще да стане: ний сме синца с чаши в ръка! Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни — крещим: „Хайде на Балкана!“ Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви! А тиранинът върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен! О, налейте! Ще да пия! На душа ми да олекне, чувства трезви да убия, ръка мъжка да омекне! Ще да пия на пук врагу, на пук и вам, патриоти! Аз веч нямам мило, ддраго, а вий… вий сте идиоти!