„Елка-6521“ е
първият български електронен калкулатор.
Пуснат е в производство и употреба през
1965 година. Тежи 8,5 килограма, има 3
регистъра и работи с 12 десетични числа.
Скоростта при събиране е 0,3 секунди за
действие, а при деление – 0,5 секунди.
Консумира електроенергия 35 W. Калкулатори
от серията „Елка“ се използват широко
в България и Съветския
съюз до 1980 година.
Произвеждан е във фабрика на ДСО „ИЗОТ“.
Калкулаторът
„Елка“ е създаден през 1965 г. в Института
по математика към БАН от
Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър
Попов[1],
удостоени по-късно с Димитровска
награда.
Калкулаторът
е реализиран с транзистори с
16-разредни регистри и има редица
предимства пред съществуващите
устройства: извършва коренуване,
целочислено деление, намиране на средно
аритметично, фиксиране на десетичната
точка със закръгляване и др. Елка се
приема добре на пазара и е създаден Централен
институт по изчислителна техника (1966
г.), който се заема с разработката на
серия калкулатори: „Елка 22“ (1966) с
лампова цифрова индикация, „Елка 25“ с
печатащо устройство[2].
Производството на Елка 22 и Елка 25 започва
през 1967 г. в завод „Оргтехника“, Силистра.
През
1969 г. е създаден Научноизследователски
институт по електронни калкулатори
(НИПКИЕК) с директор Любомир Антонов,
който разработва първите калкулатори
с интегрални
схеми от
серията „Елка 42“, показани с голям
успех през 1970 г. на световното
изложение ЕКСПО–70 в
Осака като единственият калкулатор на
интегрални схеми за момента. Използваните
интегрални схеми са от тип МОС, по-точно
серията УНИМОСТ, създадена в Института
по микроелектроника и
сдържаща стандартен набор от броячи,
тригери и логически елементи[1].
През
1971 г. е разработена първият електронно
регистриращ касов
апарат „Елка
77“ все още с дискретни елементи и първият
електронен калкулатор за научни
изчисления „Елка 99“. Следват електронните
калкулатори с индикация и печатащо
устройство от серия 40, изградени с
български МОС интегрални
схеми със
средна степен на интеграция (1972 г.) През
1974 г. е създадена серията 50, изградена
с български МОС интегрални схеми с
голяма степен на интеграция (с по около
1000 елемента на чип)
при 24 извода на корпуса. Това позволява
намаляване на общия брой на схемите до
10. По поръчка на швейцарска фирма през
1974 г. се разработва първият български
джобен електронен калкулатор „Елка
101“ и в завод „Оргтехника“ са произведени
и изнесени за Швейцария 50 000 броя[3].
Разработена
е и 4-битова микропроцесорна конфигурация
„СМ-500“. Това са първите в България и в
социалистическите страни 4-битови
микропроцесорни серии. На базата на тях
е произведена „Елка 51“, в която броят
на МОС ИС е допълнително редуциран от
10 на 4 броя. Джобните калкулатори „Елка
130“ и „Елка 135“ са произвеждани по
поръчка и изнасяни за Швейцария и Италия.
В периода 1971 – 1985 г. България изнася
калкулатори за над 480 милиона лв[1].
Няма коментари:
Публикуване на коментар