Търсене в този блог

петък, 5 май 2017 г.

Перник-Нещо повече



Перник е град в Югозападна България, административен център на област Перник и община Перник. Носи името Димитрово (в чест на починалия премиер Георги Димитров) от 20 юли 1949 до 19 януари 1962 г., когато отново е преименуван на Перник.
По последни данни на НСИ към 2015 г. населението му е от 74 824 души, което го прави най-многочисления град в Западна България след столицата София и на 11-о място в страната.
В града се провежда най-големият фестивал в Европа – международния маскараден кукерски фестивал „Сурва“. Перник е член на Федерацията на европейските карнавални градове, както е и нейно седалище за България. През 2009 г. официално е обявен за европейска карнавална столица заради този фестивал.
Още от създаването си през 9 век градът носи името Перник. Първите сведения за уседнал живот в района на Перник датират от 6000 г. пр.н.е. (ранен неолит). В годините преди да падне окончателно под властта на Византия градът служи за столица на земите между Дунав и Стара планина. Днес градът е сред индустриалните центрове на България.

Това е най-общо казано в Уикипедия.
Но има интересни подробности,
които карат перничани с право да се гордеят.

Разположен е на 25 km югозападно от София, на 59 km североизточно от Кюстендил, на 70 km северно от Благоевград. Той е и най-големият град в България за добив на въглища.

Град Перник е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 m, дължина 22 km, заобиколен от планините ВитошаГоло Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади хора (до 25 години).

По времето на кан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 m и обхваща над 4,5 ha. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 – 970 г.).В началото на 11 век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния воевода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първото българско царство. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града. Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Легенди свързат името на града с това на славянския бог Перун. В края на 10 и началото на 11 век Перник е административен център на местния войвода Кракра Пернишки – „мъж, отличен във военното дело“ според византийските летописци Скилица и Кедрин, играл важна роля по време на Първата българска държава.
Особено голям е приносът на Кракра през 1004 г., когато той храбро защитава своята твърдина и спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика. След продължителни бойни действия той отхвърля предложените му високи постове, нанася тежко поражение на византийските войски и ги принуждава да се оттеглят от неговата област. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий II отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийските войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. Оттам дошло и названието на местността – Кървавото.
При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. В първите векове на османското владичество местното население се ползва със статут на войнуци (освободени са от някои райетски данъци и са смятани за „свободни поданици“ на султана). Особено е било развито скотовъдството. Според чешкия историк Константин Иречек, при своите нападения над Перник през 1690 г. граф Шенкендорф е отвел над 7 000 глави добитък. Това бедствие безсъмнено е накърнило жестоко икономическото състояние на местното население.
Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-XI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички „чернийо камък“. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от КардифВеликобритания.
През 1878 г. руски войници копаят въглища край с. Мошино за отопление на своите казарми. През 1879 г. правителството прави опит да експлоатира въглищните залежи, но поради липсата на подготвени кадри начинанието се проваля.

Хронология

  • 7 – 11 в. – Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. Селището се присъединява към Първата българска държава след договора от 816 г. Славата му е свързана най-вече с болярина Кракра Пернишки, оказал решителна съпротива на ромеите в началото на XI в.
  • Край на 12 в. – крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува. Значението му намалява и неговият блясък не достига степента на Средновековието.
  • 19 – 20 в. от земеделско и скотовъдно селище Перник се превръща в значим център на минното дело, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело.
  • 1891 г. – приет е законът за мините и открит първият рудник на Държавна мина „Перник“ в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от „Вароша“ около новото минно селище.
  • 1893 г. – откриването на железопътната линия Перник – София дава нов тласък за развитие на село Перник. Железопътната гара е построена през 1927 г.
  • 1895 г. – в Перник светва първата електрическа крушка в България.
  • 1899 г. – построена е първата електроцентрала в България. Използвана е за осветление на пресевната фабрика и района около нея.
  • 1903 г. – св. Иван Рилски е обявен за покровител на миньорите. Честван е първият минен празник.
  • 1919 г. – влиза в експлоатация Централа 3000 V.
  • 1934 г. – построена е стъкларската фабрика „Кристал“.
  • 1932 г. – завършена е сградата на Минната дирекция.
  • 1934 г. – влиза в експлоатация Брикетната фабрика.
  • 1951 г. – влиза в експлоатация ТЕЦ „Република“.
  • 5 ноември 1953 г. – влиза в експлоатация Металургичният завод (после комбинат) „Ленин“ (сега „Стомана“ АД).
  • 1953 г. – открит е язовир „Студена“.
  • 1953 г. – завършена е Пощенската палата в центъра на Перник.
  • 1957 г. – открит е Дворецът на културата.
  • 1960 – 1964 г. – открити са Заводът за токоизправители, Заводът за заваръчни машини, Заводът за феромагнити.
  • 1968 г. – построен е Градският универсален магазин.
  • 1972 г. – завършени са хотел „Струма“ и Домът на професионалните съюзи.
  • 1978 г. – завършена е сградата на Общинската управа.
  • 1982 г. – изграден и оформен е днешният център на Перник.
  • 22 май 2012 г. – силно земетресение разклаща Перник. То е с магнитуд 5,8 и епицентър на между селата Мещица и Витановци, на 5 km северозападно от центъра на град Перник.
  • 19 ноември 2015 г. – открита е реновираната централна градска част
Най-изповядваната религия в Перник и прилежащите му територии е източното православие. Мнозинството от жителите на града (над 95%)декларират, че са българи по произход. В района не се срещат джамии, синагоги и католически църкви. На територията на града има евангелска петдесятна църква, която е основана през 1920 г. В Пернишко имат над 60 действащи и 20-на недействащи православни храма.
 Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник е най-авторитетната европейска изява на традиционни народни игри 
Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.
На 2 декември 2015 г. обичаят ”Сурва” в Пернишко официално влезе в списъка на ЮНЕСКО.
И накрая,Перник е един от 6-те побратимени града на Лас Вегас,САЩ

Така че,моля ви,Градът не става само а майтап...




Използвани са материали на YouTube и Wikipedia

Няма коментари:

Публикуване на коментар